Истината за българската археология

Предлагаме Ви позицията на Българското археологическо сдружение по повод събитията свързани със запазване на Скаптопара от разрушаване. Поздравления за смелия изказ и разкритите факти!

ЗАЩО „АРХЕОЛОЗИТЕ“ УКРИВАТ ИНФОРМАЦИЯ?

Налага се да дадем ясен отговор именно на този въпрос, въпреки неприятните изводи, които той предполага. За широката общественост поведението на археологическият екип, който обяви, че обектът няма стойност и може да бъде разрушен, е непонятно и до голяма степен продажно. Разбира се, обяснения като „натиск върху археолозите“ и „подкупване“ са логични и на пръв поглед приемливи.

Проблемът обаче, има много по-дълбоки корени и започва десетилетия по-рано, когато в българската археология за първи път се появи понятието „магистрална археология“ (по аналогия с израза „магистрални работнички“). Понятието включваше дейности като „бърза работа за пари“ (подобно на известната „най-стара професия в света“), „наемен труд“, „сезонно ангажиране“ и т.н. В защита на българската археология ще трябва да посочим, че имаше и нейни представители, които категорично отказаха да работят по този начин (включително и автора на настоящето изложение). Огромното мнозинство от археологическата гилдия обаче, се насочи именно към този лесен и доходоносен начин на препитание. С течение на годините той се превърна във водещ източник на доходи, а през 2011 г. дори бяха приети и промени в законовата уредба, като в Държавен вестник беше публикувана и таблица за бюджет на археологическите проучвания. Парадоксално, но именно чрез тази бюджетна таблица българската археология загуби завинаги определението си като „наука“! За непредубеденият читател ще е интересно да разбере, че: „1. Модулът за археологически разкопки включва: а) дневната норма при 8-часов работен ден е проучване на квадрат 5 x 5 м на дълбочина 0,15 м“ и че: „Възнагражденията при теренното археологическо проучване се калкулират чрез коефициент на базата средната работна заплата за страната, актуализирана спрямо последните данни на Националния статистически институт, при средно 21 работни дни на месец и коефициент спрямо базовото заплащане на ден, а именно: а) възнаграждение за научен ръководител (включително с осигуровки) на ден – x 3,00“.

И точно тогава, през 2012 г., се появи и въпросът „НАУКА ЛИ Е АРХЕОЛОГИЯТА?“.

Може ли да е наука нещо, което се измерва в кубици изкопана пръст? И може ли да е наука нещо, което се заплаща чрез коефициент (по 3 + работната заплата в институцията, която работи въпросния археолог)?

И защото се опитваме да отговорим на въпроса: „Защо „археолозите“ укриват информация?“ ще е честно и да попитаме: „А тези, които копаят, дали наистина разбират какво проучват?“.

Информацията за вилата при Покровник е публикувана в официалното издание на Националния археологически институт с музей при БАН „Археологически открития и разкопки през 2017 г.“. В този доклад се вижда, че научният ръководител на обекта не е успял да идентифицира характера на откритите от него останки като „вила“. Същият обърква представителната абсидална сграда на вилата с „църква“, а мавзолеят на вилата с обикновена „гробница“. От този доклад се вижда, че с практикуването на т.нар. „магистрална археология“ българската археологическа наука УДАРИ СВОЕТО ДЪНО !!!

И не – проучвателите на обекта не укриват информация! Те просто не са в състояние да дадат научна и обоснована оценка на „кубиците пръст“, които изкопават!^[1] А тези „кубици“ струват в нашият случай на българския данъкоплатец ТРИ МИЛИОНА ЛЕВА … за да бъдат отново превърнати в „кубици пръст“, от където ще премине бъдещата магистралата.

А междувременно обектът, който ще бъде унищожен ще лиши държавата ни от световна известност. Редица чуждестранни учени (които не измерват работата си в „кубици пръст“) ще бъдат лишени от възможността да изследват и да анализират разкритието, направено в България … Съвременният Благоевград ще загуби съществена информация за историята и културата си!

И всички ние ще можем по-бързо да се придвижваме (или да бягаме) към Гърция … по магистралата!

Изготвил:

Красимира Лука (председател на Българско археологическо сдружение)

София

27 май 2018 г

^[1]              Коректността изисква да спомене и техните имена: ръководител – д-р Здравко Димитров (доцент в НАИМ при БАН), заместник ръководители – д-р Милена Райчева (гл. асистент в НАИМ при БАН) и Николай Русев (докторант в НАИ при БАН), консултант – д-р Людмил Вагалински (доцент НАИМ при БАН).