Надписът от Скаптопара

Ето и превода на този надпис

На добър час!

На седемнадесетия ден преди януарските календи (16 декември), в годината на консулите Фулвий Пий и Понций Прокул (238 г.); преписано и сверено според книгата с молби, на които е отговорил нашият Император Цезар Марк Антоний Гордиан, Благочестив, Щастлив, Август, и които са изложени в Рим в портика на Термите на Траян, с изписания по-долу текст. Предадено чрез Аврелий Пир, войник от центурията на Прокул в Десетата благочестива и вярна Гордианова преторианска кохорта, съселянин и съвладелец [на молителите].

[Текст на молбата]

До Император Цезар Марк Антоний Гордиан, Благочестив, Щастлив, Август – молба от селяните от Скаптопара, които се наричат и гресити

В официалните си отговори ти често пишеш, че в твоята прещастлива и дълговечна епоха селата трябва да увеличават населението си и да процъфтяват, а не жителите им да ги напускат: това е важно и за благополучието на хората, и полезно за твоята хазна. Ето защо и ние отправяме справедливо прошение към твоята божествена личност и те молим да откликнеш благосклонно на нашите искания, които се състоят в следното.

Живеем и притежаваме имоти в гореспоменатото село, което е твърде привлекателно поради наличието на топли извори и разположението си между два от военните лагери в твоята Тракия. По-рано, когато жителите не бяха обезпокоявани и угнетявани, те изрядно внасяха данъците и останалите си задължения. Но след като някои хора започнаха периодически да прибягват до своеволия и насилие, тогава и селото започна да запада.

На две мили от нашето село се провежда прочут панаир, но онези, които ходят там заради панаира, не остават там през всичките петнадесет дена на панаира, а го напускат и прииждат в нашето село и ни принуждават да им осигуряваме настаняване и да ги обслужваме, като им предоставяме без пари всякакви други неща. Освен тях и войници, изпращани на други места, изоставят пътищата си и пристигат при нас, като по същия начин ни заставят да ги настаняваме и да им осигуряваме продоволствия без никакво заплащане. Посещават ни – най-вече за да използват топлите извори – и управителите на провинцията, както и твоите прокуратори. Представителите на властта приемаме по задължение с най-голямо гостоприемство, но тъй като не сме в състояние да търпим на гърба си и останалите, многократно се обръщахме към управителите на Тракия, които съобразно с божествените [т.е. императорските] заръки даваха нареждания да не бъдем обезпокоявани. Ние обяснихме, че вече не можем да издържаме, а се замисляме да изоставим и бащините си огнища заради произвола на прииждащите в селото ни. Защото е самата истина, че от многото някога собственици на имоти броят ни вече съвсем е намалял. Впрочем за известно време постановленията на управителите се спазваха и никой не ни обезпокояваше с искания нито за настаняване, нито за осигуряване на продоволствия; но, като мина време, отново дръзнаха да ни се натрапват всякакви хора, които не зачитат нашата собственост.

И тъй, понеже не можем повече да търпим тези теглила и наистина има опасност – както и останалите, така и ние – да изоставим огнищата на предците си, заради това те молим, непобедими Августе, чрез твой божествен отговор на прошението ни да заповядаш всички да следват собствения си път, а не да напускат другите села и да идват при нас, и да не ни принуждават да им осигуряваме даром продоволствия, нито да предоставяме квартира на онези, на които не сме длъжни. Защото провинциалните управители безброй пъти са давали нареждания да не се предоставя квартира на никой друг освен на изпращаните по служба от управителите и прокураторите. А ако теглилата ни продължават, ще избягаме от родните си места и на хазната ще бъде нанесена огромна вреда. Затова нека да получим милостта на божествената ти предвидливост, и като останем по домовете си, да сме в състояние да изплащаме свещените данъци и останалите си задължения. Това ще се сбъдне за нас в твоята прещастлива епоха, ако заповядаш божественото ти писмо да бъде издълбано на каменна плоча и да се изложи публично пред всички. И когато бъдем ощастливени с това решение, ще можем да засвидетелстваме благодарността си към твоето Божество [Гения на императора], така както постъпваме и сега, отправили своя взор към теб.

[Отговор на императора]

Император Цезар Марк Антоний Гордиан, Благочестив, Щастлив, Август – до селяните чрез техния съвладелец, войника Пир.

Въпросът дали този вид оплакване, представено като молба, е основателно, трябва по-скоро да се разгледа от съда на провинциалния управител, след като той бъде осведомен за всички съображения, които ще бъдат изказани, а не да получава окончателно решение под формата на императорски отговор. Отговорих.

[Бележка, удостоверяваща верността на преписа] Сверих. 7 печата [на свидетели].

[Реч пред провинциалния управител]

Нека се изкажат!

– Преторианецът Пир е дошъл на тази среща благодарение на божественото [т.е.императорското] човеколюбие. И, струва ми се, някой бог предвидливо се е погрижил и за настоящата молба. Защото най-божественият император е предоставил разрешаването ѝ на теб, който и преди вече си вземал становище по този въпрос чрез предписания и разпоредби: ето това, струва ми се, е дело на щастливата съдба. А молбата беше следната. Селото на войника, на когото помагаме, е разположено на най-хубавото място в областта на нашия град Пауталия [днес Кюстендил], с хубаво изложение и към планината, и към полето, а освен това притежава и бани с топли извори, които са не само удобство, но са и изключително благотворни за здравето и лечението на хората.

Наблизо пък много пъти в годината се провежда панаир, който около първи октомври за петнадесет дена е и освободен от данъци. Обаче се получи така, че нещата, които бяха смятани за преимущества на селото, с течение на времето се превърнаха в негови недостатъци. Защото именно заради споменатите съображения множество войници многократно се настаняват там и измъчват селяните и с гостуванията, и със своеволията си. И поради тази причина селото, което по-рано беше по-заможно и по-многолюдно, сега е изпаднало в крайна безизходица. По този въпрос те многократно са молили провинциалните управители, но техните нареждания са били спазвани само за известно време, а впоследствие са били пренебрегвани и са отстъпвали пред навика селото да бъде тормозено. Ето защо селяните бяха принудени да прибягнат до императора… [продължението на речта липсва]

(Надписът е открит през 1861 г. между с. Грамада и гр. Горна Джумая (днес Благоевград). Разчетен е от янинския търговец Константинос Кастелос, който прави четири преписа и ги разпраща на различни места. Едва през 1890 г. надписът е публикуван от смирненския учен Александрос Кондолеон според един от преписите на Кастелос. През 1891 г., когато плочата вече е повредена и горната ѝ част липсва, по молба на Немския археологически институт в Атина е снет книжен отпечатък на надписа, който се пази в Берлин. Съдбата на самия камък след 90-те години на ХІХ в. е неизвестна.)