Становище на БАС
СТАНОВИЩЕ
на Българско археологическо сдружение
относно културно-историческата стойност и интерпретацията на новооткрития
обект при с. Покровник, община Благоевград
ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБЕКТА
Археологическият обект до с. Покровник е разположен на незаливна тераса на река Струма, на около 800 м от десния бряг на реката и на сравнително малка надморска височина (350 м). Както личи от сателитни снимки, направени преди началото на разкопките, районът се намира сред обработваеми и днес земеделски земи. Теренът е изцяло равен и удобен за обитаване. Очевидно в древността са били използвани плодородните почви около реката и природните дадености на обширната котловина между планините Рила и Влахина, където в момента е разположен съвременния град.
Трябва да се отбележи, че топографското ситуиране на обекта, както и географските дадености на района, предполагат интензивно обитаване на цялата котловина през античния период. Т.е. – едва ли ще е изненада, ако основните архитектурни структури (независимо от техният характер) се намират в момента под съвременния град. Известният надпис, в който се споменава името „Скаптопара“ (Σκαπτοπάρα) е открит в район, който в момента е квартал на града (бившето село Грамада). Това място е разположено само на 2,5 км от проучения обект и ни дава пълно основание да предположим, че останките при с. Покровник са само част от селищен комплекс, който в момента попада под съвременния Благоевград.
Обектът е проучван „спасително“ (т.е. с ускорени темпове) през 2017 и настоящата 2018 г. Целта още в началото на тези разкопки е била премахването на архитектурните останки и освобождаване на мястото за ново строителство (магистрала Струма). Символичен е фактът, че за разлика от други места, предвидената за разкопки площ разкрива изцяло античния комплекс (а не само част от него) и че този комплекс не е нарушен с течение на времето от други градежи или от често срещаните в България „иманярски набези“. Като се има предвид, че въпреки световно известният надпис за Скаптопара (чиято стойност личи от факта, че в момента той се намира в Берлин, а не в България), от страна на Регионалният исторически музей Благоевград не е направен даже и опит селището да бъде локализирано (а камо ли да бъде изследвано, идентифицирано и популяризирано), откритието може да се определи като „Дар от Бога“, т.е. като „компенсация“ за дългото мълчание на „учените“ по една тема, която е от световно значение!
„Спасителните“, т.е. форсирани разкопки, разкриват огромна антична сграда. В лаконичните отчети на тази находка се споменават архитектурни детайли (мраморна украса), подово отопление (хипокауст), четири периода на обитаване, свидетелства за производствена дейност (пещи за строителна керамика), 40 помещения, запазена водопроводна система, огромно количество находки (включително и останки от тъкани), военна диплома и пр. В „превод“ тези откъслечни данни означават, че е проучен археологически обект от национално значение! В европейската (а и световна) практика, подобни находки с години заемат място в научните форуми. Архитектурният план, отделните помещения и произхождащият от тях инвентар би трябвало да са обект на обширни публикации (обикновено в няколко тома).
КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ
Планът на сградата, разкрита край съвременния Благоевград (Обр. 1), притежава всички ясно различими характеристики на римско извънградско имение (вила).
Обр.1
През 1997 г. археологът Венцислав Динчев събира в една книга и публикува всички известни до тогава вили от България – общо 33 броя. Според него, в Югозападна България се намират близо половината от всички проучени вили в България до сега, но на приложената карта се вижда, че става въпрос за района на съвременна София, Перник и Кюстендил (Обр. 2). Римската вила при с. Покровник всъщност е първият такъв обект (и за сега единствен), открит в Пиринска Македония.
Обр. 2
Според същият автор, в древността е съществувала културна граница, минаваща по линията Искър-Места. Източно от тази граница извънградските имения (вили) загиват още по време на варварските нашествия от средата на III век, а на запад от нея вилните комплекси преживяват нов разцвет във времето на IV и първата половина на V век. В културно-исторически план вилата при Покровник може да се отнесе към същата група изявени археологически паметници, свързани с историята и разцвета на ранната Източна римска империя (известна като Византия). Такива са императорските резиденции при днешен Костинброд (Scretisca), дворецът на император Галерий при днешния град Зайчар в Сърбия (Felix Romuliana) и др., построени във времето, когато центърът на античния свят се е преместил от Рим на Балканите.
През 2002 г. английската изследователка Линда Мълвин публикува всичките известни вили от района на Балканите (общо 64). От приложените към книгата таблици се вижда, че сравними с размерите на вилата при Покровник (около 6000 кв. м.) са само четири – Чаталка при Стара Загора (6890 кв. м.), Dracevica на Адриатическото крайбрежие (5600 кв. м.), Keszthely-Fenekpustza в Унгария (13125 кв. .) и Mediana до съвременния град Ниш в Сърбия (6732 кв. м.).
В научните изследвания до сега са правени различни опити за класификация и определяне значението на вилните комплекси от римския и късно-римския период. С проблема са се занимавали над 30 изследователи, а предложените от тях опити за систематизиране на информацията варират от подробно разглеждане на плана до социално-икономически интерпретации. Новооткритата вила при с. Покровник за сега не може да бъде вписана в нито една от тези класификации, тъй-като жилищния комплекс се е развивал с течение на времето, а изясняването на цялостната хронология, периодизация и последователните фази на строителство са въпрос на задълбочени и прецизни научни изследвания, както беше посочено по-горе.
Планът на римската вила при село Покровник показва сграда с два обособени вътрешни двора. Около източния са групирани помещения със значителни размери, а северно от тях е прилепена и малка (в сравнение с размерите на сградата) баня. Снимките на място, както и тези, направени от въздуха, показват, че в източния сектор са разкопани и по-ранни зидове (несъвпадащи с общата ориентация на сградата). Именно тези по-ранни останки могат да бъдат определени като „основи с нетраен градеж от камък на глинена спойка или на суха фуга“ (Официално изявление на НАИМ при БАН относно спасително археологическо проучване край с. Зелен Дол и Покровник, гр. Благоевград).
Западният вътрешен двор е бил перистилен, т.е. притежавал е колонада околовръст, както личи от намерените на място останки от колони и арки (Обр. 3).
Обр. 3
Сградата е била снабдена и с водопродовна инсталация и термален комплекс. Южно от двора е разкопан и обширен портик (вход), през който вероятно се е осъществявал достъпа до комплекса. С тези си особености западната част на вилата притежава всички характеристики на вилните имения от II и първата половина на III век. Най-близък подобен пример е известната вила Армира при Ивайловград (с централен перистилен двор, заобиколен с различни по размери помещения), която се различава единствено по по-малките си размери в сравнение с разглежданата тук (Обр. 4).
Обр. 4
Източният двор е оформен от верижни помещения и вероятно е бил отворен на север. От доклада за археологическите разкопки през 2017 г. не става ясно дали той е съществувал едновременно със западната част или е бил изграден в един по-късен период. Северно от него е разположена т.нар. „църква“. Ще трябва да обърнем внимание, че просторните помещения, завършващи със широка абсида, са един от най-характерните елементи във вилните комплекси, строени след началото на IV в. Някои от изследователите дори определят самостоятелен тип вили въз основа на тази характеристика – т. нар. „вили с абсидална зала“ (Обр. 5).
Обр. 5
Че т.нар. „църквата“ в нашия случай не е нещо друго, а именно представителната абсидална сграда във вилата, показват и редицата от помещения на запад, органично свързани с нея. Сградата с абсида и свързаните с нея помещения оформят самостоятелен комплекс с леко изместена ос спрямо общия план на вилата, което говори за неговото построяване в един по-различен период. Интересно е да се отбележи, че ориентацията на този комплекс съвпада с ориентацията на разкрития на около 40 м. северно мавзолей.
В заключение отново ще трябва да подчертаем изключителната научна и културно-историческа стойност на новооткритата вила край село Покровник. Прибързаните разкопки, неточната и подвеждаща информация за този паметник, не са в състояние да омаловажат неговото значение поради простата причина, че неговата мащабност и богатството на археологическите находки са видими и разпознаваеми дори и за неспециалистите.
Забележка: Планът, който представя структурата на разкритата при с. Покровник антична сграда е изработен по въздушни снимки, предоставени от Инициативния комитет за спасяване на Скаптопара. В текста по-долу са използвани за информация снимки от публичната група „Ние сме против застрояването на разкопките около Благоевград“ и публикации и изявления в медиите на „разкопвачите“ на обекта.
Авторът не е посещавал обекта лично, както и не е запознат с произхождащите от там находки (около 3000 според съобщения в медиите). Въпреки това, изнесената в публичното пространство информация е достатъчно ясна, за да бъде определен характера на обекта.
Изготвил:
Красимира Лука (председател на Българско археологическо сдружение)
София
27 май 2018 г